-Мога да ти кажа, Джийвс,
че по-доблестни мъже от теб са понасяли далеч по-лоши неща от банджото. Имаш ли представа, че един Българин, Илия Господинов, веднъж свирил на гайда двадесет и четири часа без прекъсване?
И да не мислиш, че прислужникът на Господинов го напуснал?
Там, в България, хората са с по-яка закалка.
Убеден съм, че той е останал зад младия си господар от началото до края и не се съмнявам, че час по час го е подкрепял с лед и други възстановителни средства. 
Тъй че, бъди Българин, Джийвс“
„Не знам дали ви се е случвало някога, умрели за сън, да се пъхнете в леглото, да се отпуснете и в този миг някакъв непознат гущер да се шмугне в левия ви крачол. Това е преживяване, което слага незаличимо клеймо върху човешката душа.“
Казвам ви това за да добиете представа за душевният ми тонус
Нека ви поканя в«Гъската и краставицата».Това е едно забележително място в графство "Смешсуърт" В основни линии това помещение на «Гъската и краставицата» се различаваше твърде малко от останалите кръчми, накацали край друмищата на Смехоландия BG с благородната мисия да спасяват всички от пресъхване.“
„Последният път, когато украсявахме с присъствието си старата развалина, Сър Бъртрам Никълс осми граф на "Смешсуърт" беше в нормалното за днешната аристокрация състояние на безпаричие, крадейки млякото на котката и ровейки за някой фас.“
Естетсвено в живота на Графа много жени бяха оставили забележителни следи, днес ще ви разкажем историята за спасяването на Дора 
Първа помощ за Дора
— Това беше Дора Мейсън Тя е секретарка и компаньонка на леля ми. Виждахме се понякога, докато живеех в Уимбълдън. Старият Тапи ми даде два билета за това представление в „Аполо“, затова си помислих, че ще бъде любезно да я поканя. Жал ми е за това момиче. Жал ми е за нея, стари друже.
— Че какво й има?
— Сив живот живее. Няма почти никакви развлечения. За мен е проява на милосърдие от време на време да й доставям малко радост. Помисли! Няма какво друго да прави по цял ден освен да сресва пекинезите на леля ми и да печата противните й романи.
— Леля ти романи ли пише?
— Най-отвратителните на света, момко, най-отвратителните на света. Затънала е до уши в литературата откакто я помня. Наскоро я избраха за председател на клуб „Перо и мастило“. Всъщност, именно нейните романи ме довършиха, когато живеех при нея. Имаше навика преди да легна вечер да ми връчва по един от проклетите си романи и да ме препитва по него на закуска. Изобщо не преувеличавам, момко, на закуска. Кучешки живот беше и се радвам, че свърши. Бедното ми тяло не можеше да издържа на напрежението. Е, като познавам леля си, честно мога да ти кажа, че сърцето ми се къса за бедната Дора. Знам колко й е тежко там и се чувствам по-добър човек, че успях да я разведря, макар и за малко. Иска ми се да можех да направя нещо повече за нея.
— Е, можеше да я поканиш на чай след представлението.
— Това е извън сферата на реалната политика, момко. Освен ако не можеш да се измъкнеш без да платиш, което е изключително трудно при наличието на тези касиери, дето наблюдават вратата като невестулки, почерпката с чай дори в някоя от сладкарниците „Ей Би Си“ нанася съкрушителен удар върху портфейла, а в момента здравата съм закъсал. Обаче знаеш ли какво, нямам нищо против да се присъединя към теб на чаша чай, ако си възнамерявал да пийнеш един.
— Нямах такова намерение.
— Хайде, хайде. Прояви малко повече дух на гостоприемство, стари друже.
— Защо носиш тази отвратителна мушама посред лято?
— Не се отклонявай от темата, младежо. От пръв поглед виждам, че имаш нужда от чай. Изглеждаш блед и изтощен.
— Докторите казват, че чаят действа зле на нервите.
— Да, възможно е да има нещо вярно в това. Слушай тогава какво ще ти кажа — заяви Ъкридж, който винаги беше готов да преглътне гордостта си и да отстъпи, — хайде да го превърнем на уиски със сода тогава. Да вървим към «Гъската и краставицата» !
— Това беше Дора Мейсън Тя е секретарка и компаньонка на леля ми. Виждахме се понякога, докато живеех в Уимбълдън. Старият Тапи ми даде два билета за това представление в „Аполо“, затова си помислих, че ще бъде любезно да я поканя. Жал ми е за това момиче. Жал ми е за нея, стари друже.
— Че какво й има?
— Сив живот живее. Няма почти никакви развлечения. За мен е проява на милосърдие от време на време да й доставям малко радост. Помисли! Няма какво друго да прави по цял ден освен да сресва пекинезите на леля ми и да печата противните й романи.
— Леля ти романи ли пише?
— Най-отвратителните на света, момко, най-отвратителните на света. Затънала е до уши в литературата откакто я помня. Наскоро я избраха за председател на клуб „Перо и мастило“. Всъщност, именно нейните романи ме довършиха, когато живеех при нея. Имаше навика преди да легна вечер да ми връчва по един от проклетите си романи и да ме препитва по него на закуска. Изобщо не преувеличавам, момко, на закуска. Кучешки живот беше и се радвам, че свърши. Бедното ми тяло не можеше да издържа на напрежението. Е, като познавам леля си, честно мога да ти кажа, че сърцето ми се къса за бедната Дора. Знам колко й е тежко там и се чувствам по-добър човек, че успях да я разведря, макар и за малко. Иска ми се да можех да направя нещо повече за нея.
— Е, можеше да я поканиш на чай след представлението.
— Това е извън сферата на реалната политика, момко. Освен ако не можеш да се измъкнеш без да платиш, което е изключително трудно при наличието на тези касиери, дето наблюдават вратата като невестулки, почерпката с чай дори в някоя от сладкарниците „Ей Би Си“ нанася съкрушителен удар върху портфейла, а в момента здравата съм закъсал. Обаче знаеш ли какво, нямам нищо против да се присъединя към теб на чаша чай, ако си възнамерявал да пийнеш един.
— Нямах такова намерение.
— Хайде, хайде. Прояви малко повече дух на гостоприемство, стари друже.
— Защо носиш тази отвратителна мушама посред лято?
— Не се отклонявай от темата, младежо. От пръв поглед виждам, че имаш нужда от чай. Изглеждаш блед и изтощен.
— Докторите казват, че чаят действа зле на нервите.
— Да, възможно е да има нещо вярно в това. Слушай тогава какво ще ти кажа — заяви Ъкридж, който винаги беше готов да преглътне гордостта си и да отстъпи, — хайде да го превърнем на уиски със сода тогава. Да вървим към «Гъската и краставицата» !
Драги ми, Лейдис
& Джентълменс , докторите в клиника "Смехоландия BG" стигнаха до извода,че прекалената употреба на кафе също изнервя — Да, възможно е да има нещо вярно в това.
Слушайте тогава какво ще ВИ кажем — заявихме ние — хайде да го превърнем на уиски със сода тогава. Да вървим към«Гъската и краставицата» !
П.П. Дора ще я спасим друг ден, ден в който няма да сме ангажирани с толкова важни и неотложни дела 
Няма коментари:
Публикуване на коментар