Феноменът, който разбива логиката и законите на физиката.
Това е - огромен камък с тегло над 300 тона, висящ от ръба на скалата, се люлее ритмично от вятърни бури,
в продължение на няколко хилядолетия. Сякаш е окован в свръхестествена сила и на пръв поглед е невъзможен за човешко разбиране.
Скитащите се наоколо туристи всяка сутрин тичат на улицата и поглеждат дали камъкът все още е на мястото си
От старейшините на града, можете да чуете една древна легенда:
"Този камък стои тук толкова дълго, че никой не помни, кога и как той е дошъл.
Вече има повече от 200 поколения, а камъка си остава мълчалив наблюдател на живота. Местните вярват, че преди хиляди години предците им са образувани тук .Той Davasko е син на Слънцето.
Той учи хората на земеделие, животновъдство, занаяти.
Той ги учи на специална почит към златото. Тъй като слънцето е злато.
Като научил хората наоколо, и остана с тях за известно време, Davasko изчезнал ... завърнал се при баща си - Слънцето.
Davasko обещал на хората, че времето ще мине и той ще се завърне при своя народ.След това хората не са забравили за него, Davasko е застинал в камък до неговото завръщане.
Кой не би се страхувал от нито изгарящ лъчи, нито вятър, нито дъжд, нито от времето? Много вода е изтекла през това време. Камъкът все още стои и днес. Точно както хората са все още чакат да се върне Davasko.
На 29-ти Февруари, 1912 година Davasko изведнъж пада. Трудно е да се каже
каква е причината за падането. Най-реалистичният вариант е следният:
-на база ерозия причинена от природните сили или експлозии от работещите наблизо мини.
Това е истински шок за града. Всички хора изпадат в дълбок транс за много години .
Тогава решили да не стоят със скръстени ръце.На 13-ти Май 2007 година в 7:58 ч., след 95 години след падането, жителите на Тандил възвърнали своя исторически мит.
Пластмасово копие е разположено на хълма на същото място.
Вярно хора не успяват да създадат точно копие на Davasko и да го положат така,че да е устойчив, но и да се поклаща от вятъра, но са съхранили своето минало и вяра.
