Събуди се Господ,
усмихна се криво,
закуската постна,
кафето горчиво.
Животът му скучен,
земята кошара,
ни дявол, ни куче.
С кого да се скара?
И рече тогава:
"Да бъде Човека!"
полека-полека.
От кал си извая
Адам първобитен
и Ева накрая,
със него да скита.
И намножи се
човешкото племе,
прогледна, прописа,
създаде си време
и ред си създаде,
и много проблеми,
и брат си изяде,
дела му да вземе.
А Господ се хвана
от яд за брадата.
"Каква стана тя,
а каква я пресмятах?!"
Но как да сме Боже
с дела величави?
Нали ни създаде
сеир да ти правим!
Автор: Ники Комедвенска
Няма коментари:
Публикуване на коментар