ОДА ЗА СТУДЕНТА

Жив е той, жив е!
Там под юргана,потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ръчка,от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът, а в механата нещо го сиилно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!

Пейте робини тез тъжни песни!  



От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа, той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици.
Той ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее,колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,...."На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине.
" И плеснат с ръце та се прегърнат,с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече. А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,а времето скъпо тече ли, тече.  

Добро утро,Смехурковци!  

Честит 8-ми Март(Упс)Декември
на всички бивши и настоящи стиденти/ки/

Добави в Svejo