Весело обяснение в любов
Аз те обичам, глупаче, обичам те.
Колко е хубаво, че не ми вярваш.
Колко е весело, че се съмняваш
в крехкия пясък на мойта устойчивост,
в синия лакмус на моята искреност.
Аз те обичам, глупаче, обичам те.
Ти не ми вярвай обаче.
Обичам те.
И не се сърдя, че често ме бъркаш
с някое хубаво, с някое шантаво
магнетофонно твое момче.
Ти се съмнявай, глупаче, съмнявай се
в бавния стриптийз на мойто старание
под смешния ритъм на мойта обърканост.
Тъжно е, знаеш ли (не, не ми вярвай),
за панталоните тип "сорокпятови"
и за косата, висока и щръкнала,
и за далечната,тъй далечната,
ах, тъй далечната
нерешителност.
Аз те обичам, глупаче, обичам те.
Ти не ми вярвай, защото го казвам
толкова често и тъй разточително.
Те не ми вярвай.
И нищо.
Обичам те.
Смешно е може би. И старомодно е.
Необяснимо е.
Невероятно е.
В тази цигарена и алкохолна,
и неочаквана
тишина...
1966
Недялко Йорданов (лична страница)
пп.Със сигурност някой ще се издразни на подобен прочит на стих на г-н Йорданов:))))Просто аз така обичам да чета стихове и се надявам и младежите да позарежат чалгата:))) а ако прочетат някой друг стих , няма да загинат -сигурен съм :))))))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар